Букварът на нашето детство
Късен следобяд е. Всички са вкъщи. Или съвсем всички... Дядото чете вестник на дивана в дневната. Бабата плете до него. Майката слага ваза с цветя върху масата. А дъщерята към този момент е написала домашните си и сервира чай. По-малкото братче е на пода и бута камионче. Всички са потънали в приятни занимания. Дори котето сладко дреме върху рогозката.
Вече век и половина дядото продължава да вади ряпа в българските буквари, а цялото домочадие самоотвержено му оказва помощ. Този „ заинатил “ се традиционен сюжет напълно, въпреки и с противоположен знак, илюстрира фундаментална линия от народопсихологията ни – склонността към разцепление. В същата вадичка, където е заровена ряпата, първокласниците наизустяват пословицата „ Сговорна тайфа планина повдига “ и изкопават корените на националния лозунг „ Съединението прави силата “ и снопа пръчки още от Кубратова България. Но в никакъв случай не научават, че същия народен лозунг имат Грузия, Белгия и Хаити.
На 9 ноември 1989 година пада Берлинската стена. Ден по-късно, на Ноемврийския пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия, генералният секретар Тодор Живков, управлявал страната 33 години, се отдръпва от властта. Членовете на Централен комитет одобряват оставката на Живков и утвърждават кандидатурата на Петър Младенов за същия пост.
Отлитат умните машини...
Този буквар, въпреки и от времето на „ свободното слово “, дава чудесни образци за „ езоповски език “. Великолепните утопични стихове „ Към Космоса в простори сини/отлитат умните машини “, илюстрирани с румени дечица в скафандри, които пътуват към далечни планети, са пророческа визия за неспирния поток към имигрантските лагери в Австрия и Италия, който ще се запечата в езика и в груповата памет с израза „ приключване на мозъци “. Умните машини заминават; и в демократичната татковина, и в идващите буквари остават ръчните шевни машини, ръждясващите комбайни, така наречен компютри „ Правец “, електрокарите и други реликви от плановата стопанска система. В този първи буквар на Прехода буквите се появяват една по една върху муден робот с антенка, а куклите носят имената Ганка и Гинка.
